Продължете към съдържанието
Начало » Непоръчан портрет

Непоръчан портрет

АвторТаня Николова
ИздателФондация Емили
Брой страници64
Година на издаване2017
Корицимеки
Езикбългарски
Превод
Илюстрации
РедакторПетър Чухов
ХудожникКапка Кънева
Коректор
ISBN978-619-7425-00-0
Разпространява се отКнижарница Български книжици, София, ул. Аксаков № 10 /градинка Кристал, под колоните/
 Електронна книжарница Ozone.bg
 Еконт pop up
Цена9 лв

НЕПОРЪЧАН ПОРТРЕТ
 
разширени зеници
пукнатините в главата
на фокус

Анотация

В „Непоръчан портрет” Таня Николова превръща опита си (житейски и поетичен) в пестелив стихотворен фойерверк, който избухва, за миг осветява и украсява безрадостния екзистенциален пейзаж на ежедневието с искряща ирония и болезнен лиризъм и изчезва в мрака преди да сме го осъзнали. Дълго след това обаче отпечатъкът от светлината остава върху ретината – да дълбае, докато се отлее безвъзвратно в паметта. Няма как да не се връщаме отново към тези кристалчета мъдрост, които бодат закоравяващия ни инстинкт за съпричастие, към тези грахови зърна, върху които истински аристократичната природа на човешкото никога няма да може да заспи. Тъжно е, защото, въпреки че си плащаме скъпо, не само че не поръчваме музиката, но най-често това, което остава след нас, е един непоръчан портрет.

Петър Чухов

За автора

Таня Николова (1968, Плевен) е автор на стихосбирките „Толкоз“ (2007), преведена на немски език като „So viel“ (2020), „Еквилибриум“ (2012), „Морз“ (2016), „Непоръчан портрет“ (2017), „Калейдоскоп“ (2020), „Смъртта на татко и други работни материали“ (2022) и „Вечнозеленото дърво“, календар поезия (2022) и на пиесата „Шшшт“ (2024). Основателка е на фондация „Емили“, която подкрепя съвременната българска литература и изкуство. Носителка е на трета „Славейкова награда“ (2019) и има публикации в редица български и чуждестранни издания.

https://tanyanikolova.com

Рецензии

ИГЛИКА ДИОНИСИЕВА
 
КОЛКО ТЕЖИ НЕПОРЪЧАНИЯТ ПОРТРЕТ

Когато пишещият човек е силно изкушен от поезията, той започва да произвежда стихотворни текстове един след друг, реди върху листите купища от думи, чувства, образи, патоси. До тук – „нищо лошо”, казано на народен език. Обаче, щом поетът събере прилично количество текстове – втурва се да ги издава. И не винаги е готов да работи с редактор; защото като автор иска всичко написано от него да излезе на книга, и по възможност – непипнато, не минало през ситото на редактора. Тогава се появяват книги, които вътрешно тежат от излишни думи и текстове.

Сега пред мен е една „непоръчана” книга, издадена от Фондация „Емили” – новата стихосбирка на Таня Николова „Непоръчан портрет” (2017). И тя силно се отличава от това, което беше предмет на встъплението ми. Това е една много изчистена, премерена и деликатно оформена книга. Графичният дизайн е на Капка Кънева, станала разпознаваема с работите си от хартия. Няма излишни фигури и цветове, бялата корица „трепти” от червената дамга на заглавието.

И други неща „ги няма” в стихосбирката. В нея няма да откриете излишество от думи и метафори, логорея или графично разточителство. Няма нищо излишно и непремислено, което да „тежи” на книгата. Нейните вътрешни пространства създават усещане за ефирност и лекота. А това са едни от най-важните поетични маркери.

Книгата съдържа предимно кратки стихотворения. Такава е била и молбата на авторката към редактора, както се вижда от думите към читателя: „Когато помолих Петър Чухов да подбере само кратки текстове, той ми върна тази стихосбирка.” Освен това автор и редактор са постигнали графичен баланс – редуват се афористични двустишия и тристишия (измежду които и хайку) със стихотворения с по-голям обем.

Заглавието „Непоръчан портрет” е една голяма въпросителна за мен. Или по-точно – прочитайки различните по настроение и експресия текстове в книгата, въпросите ми се умножават.

Чий е този непоръчан портрет? – на лирическата героиня или на някого другиго?

НЕПОРЪЧАН ПОРТРЕТ

разширени зеници
пукнатините в главата
на фокус

И още – ако непоръчаният портрет е компилация от снимки, запечатали различни състояния и вариации на лирическия Аз – какво отразяват разширените зеници? Еросът и Танатосът като тандем стоят в основата на голямата част от произведенията на изкуството. В това стихотворение те са на фокус, визирани така, че да не може да се даде еднозначен отговор – разширените зеници белег за смърт ли са или за любовна възбуда.

От друга страна непоръчаният портрет може да бъде видян и като напомняне и еманципация на зрялата възраст на жената („Любовно стихотворение на 50 се пише трудно”). Но като че ли възрастта, изказана като сладост и уют от героинята, говори за по-лесно приемане на възрастовите промени на пола, настъпващи с напредъка на календара. Другата еманципация, екзистенциалната, отпращаща ни към задължението да се научим да боравим добре (и правилно!) с категориите добро-зло, е под въпрос и за нея се изискват повече усилия и работа. Следващата творба портретува такава собствена визия, където не е ясно добротата собствена черта ли е, или не:

ДОБРИ ХОРА

Не ги познавам лично
заедно сме от векове
но няма кой
един на друг
да ни представи

С внушенията си поезията в стихосбирката доказва, че портретът не бива да се гледа едностранчиво или да му се вменява само един определен смисъл. Конкретно поетичните миниатюри в книгата са „котвите” – носителите на сгъстен и изчистен смисъл. Но като цяло стиховете в „Непоръчан портрет” са толкова „разноцветни” като смисъл и настроения, че създават усещане за динамика и калейдоскопичност. Едни от най-силните и ярки текстове за мен са „Всяка следваща есен”, „Литературен бункер”, „Роден град”, „Добри хора”, „Децата”, „Очи в очи”, „Утро”.

Непоръчаният портрет на героинята „говори” на изстрадания език от преживени години и събития, говори чрез победите и личните несполуки, чрез важни лица и същества от живота й. Затова в книгата ще срещнете образите на червения фенер и шлифер, на приятелките и на математиката, но и на децата и на котката.

Определено този портрет се е получил правдив и сполучлив, щом в книгата до стихотворението „Добри хора” стои това за „Децата” – важни текстове от стихосбирката, които казват много за процеса и намирането на себе си и на другите/ближните.

ДЕЦАТА

първо само ги раждаш
после им трепериш
наблюдаваш ги безспир
кое е твое
кое – на другия
опознаваш ги опознаваш се
и внимаваш как летиш как удряш
да не е много бързо да не е много силно
и накрая в един с нищо незабележим ден
разбираш
че вече са пораснали
и ако си се справил добре
трябва да си смените ролите

Най-подходящият и уютен кръговрат в смяната на местата и портретуването на лицата. Аз завършвам прочита на книгата с това стихотворение, а то ще ме връща към нея често, сигурна съм.

Иглика Дионисиева

Е-СЪЩНОСТ 11.02.2018 г.

Иглика Дионисиева е родена на 15.04.1973 г. в гр. Враца. Завършила е “Българска филология” в ПУ „П. Хилендарски”. Работила е като учител, социален работник, продавач, но най-много – като библиотекар.

Нейни стихове, разкази и критически материали са публикувани в „Литературен вестник” и „Диаскоп-комикс”, стихове и разкази във в. „Литературен форум” и сп. „Пламък”. Други списания, публикували нейна поезия са „Мост”, „Страница”, „Везни” и „Кръстопът”, „Открита литература”, „Литературен свят”, НОпоезия, алманасите „Околчица”, „Извор” и „Антимовски хан”, „Manu propria”. В сп. „Море” и на сайтовете „Литернет” и „Кафене.бг” – критически текстове, а в сп. „Брод” – проза. Още разкази: в електронните списания „Литературен клуб” , „Диаскоп – комикс” и „Палитра”, в сборника „На шефа с любов”.

През 1995 г. е публикувана нейната първа стихосбирка „Снежност”, а през 2000 г. стихове на И. Дионисиева са включени в антологията „100 години любов”. През 2002 г . е удостоена с втора награда за поезия от конкурса на името на Дора Габе, а 2003 г. (след конкурс в Националния център за книгата) е издадена нейната втора поетична книга – „Време на изплащане”.

През 2015 г. излиза третата стихосбирка на И. Дионисиева „Deja vu hug”, която е номинирана за Наградата за нова българска поезия Николай Кънчев 2015. Книгата е лауреат на Националния литературен конкурс „Голямата книга на малкия град” – 2015 г., за принос към формата на белия стих.

Откъс