Непоръчан портрет

Когато пишещият човек е силно изкушен от поезията, той започва да произвежда стихотворни текстове един след друг, реди върху листите купища от думи, чувства, образи, патоси. До тук – „нищо лошо”, казано на народен език. Обаче, щом поетът събере прилично количество текстове – втурва се да ги издава. И не винаги е готов да работи с редактор; защото като автор иска всичко написано от него да излезе на книга, и по възможност – непипнато, не минало през ситото на редактора. Тогава се появяват книги, които вътрешно тежат от излишни думи и текстове.

Сега пред мен е една „непоръчана” книга, издадена от Фондация „Емили” – новата стихосбирка на Таня Николова „Непоръчан портрет” (2017). И тя силно се отличава от това, което беше предмет на встъплението ми. Това е една много изчистена, премерена и деликатно оформена книга. Графичният дизайн е на Капка Кънева, станала разпознаваема с работите си от хартия. Няма излишни фигури и цветове, бялата корица „трепти” от червената дамга на заглавието.

И други неща „ги няма” в стихосбирката. В нея няма да откриете излишество от думи и метафори, логорея или графично разточителство. Няма нищо излишно и непремислено, което да „тежи” на книгата. Нейните вътрешни пространства създават усещане за ефирност и лекота. А това са едни от най-важните поетични маркери.

Книгата съдържа предимно кратки стихотворения. Такава е била и молбата на авторката към редактора, както се вижда от думите към читателя: „Когато помолих Петър Чухов да подбере само кратки текстове, той ми върна тази стихосбирка.” Освен това автор и редактор са постигнали графичен баланс – редуват се афористични двустишия и тристишия (измежду които и хайку) със стихотворения с по-голям обем.

Заглавието „Непоръчан портрет” е една голяма въпросителна за мен. Или по-точно – прочитайки различните по настроение и експресия текстове в книгата, въпросите ми се умножават.

Чий е този непоръчан портрет? – на лирическата героиня или на някого другиго?

НЕПОРЪЧАН ПОРТРЕТ

разширени зеници
пукнатините в главата
на фокус

И още – ако непоръчаният портрет е компилация от снимки, запечатали различни състояния и вариации на лирическия Аз – какво отразяват разширените зеници? Еросът и Танатосът като тандем стоят в основата на голямата част от произведенията на изкуството. В това стихотворение те са на фокус, визирани така, че да не може да се даде еднозначен отговор – разширените зеници белег за смърт ли са или за любовна възбуда.

От друга страна непоръчаният портрет може да бъде видян и като напомняне и еманципация на зрялата възраст на жената („Любовно стихотворение на 50 се пише трудно”). Но като че ли възрастта, изказана като сладост и уют от героинята, говори за по-лесно приемане на възрастовите промени на пола, настъпващи с напредъка на календара. Другата еманципация, екзистенциалната, отпращаща ни към задължението да се научим да боравим добре (и правилно!) с категориите добро-зло, е под въпрос и за нея се изискват повече усилия и работа. Следващата творба портретува такава собствена визия, където не е ясно добротата собствена черта ли е, или не:

ДОБРИ ХОРА

Не ги познавам лично
заедно сме от векове
но няма кой
един на друг
да ни представи

С внушенията си поезията в стихосбирката доказва, че портретът не бива да се гледа едностранчиво или да му се вменява само един определен смисъл. Конкретно поетичните миниатюри в книгата са „котвите” – носителите на сгъстен и изчистен смисъл. Но като цяло стиховете в „Непоръчан портрет” са толкова „разноцветни” като смисъл и настроения, че създават усещане за динамика и калейдоскопичност. Едни от най-силните и ярки текстове за мен са „Всяка следваща есен”, „Литературен бункер”, „Роден град”, „Добри хора”, „Децата”, „Очи в очи”, „Утро”.

Непоръчаният портрет на героинята „говори” на изстрадания език от преживени години и събития, говори чрез победите и личните несполуки, чрез важни лица и същества от живота й. Затова в книгата ще срещнете образите на червения фенер и шлифер, на приятелките и на математиката, но и на децата и на котката.

Определено този портрет се е получил правдив и сполучлив, щом в книгата до стихотворението „Добри хора” стои това за „Децата” – важни текстове от стихосбирката, които казват много за процеса и намирането на себе си и на другите/ближните.

ДЕЦАТА

първо само ги раждаш
после им трепериш
наблюдаваш ги безспир
кое е твое
кое – на другия
опознаваш ги опознаваш се
и внимаваш как летиш как удряш
да не е много бързо да не е много силно
и накрая в един с нищо незабележим ден
разбираш
че вече са пораснали
и ако си се справил добре
трябва да си смените ролите

Най-подходящият и уютен кръговрат в смяната на местата и портретуването на лицата. Аз завършвам прочита на книгата с това стихотворение, а то ще ме връща към нея често, сигурна съм.

Иглика Дионисиева

Е-СЪЩНОСТ 11.02.2018 г.

Иглика Дионисиева е родена на 15.04.1973 г. в гр. Враца. Завършила е “Българска филология” в ПУ „П. Хилендарски”. Работила е като учител, социален работник, продавач, но най-много – като библиотекар.

Нейни стихове, разкази и критически материали са публикувани в „Литературен вестник” и „Диаскоп-комикс”, стихове и разкази във в. „Литературен форум” и сп. „Пламък”. Други списания, публикували нейна поезия са „Мост”, „Страница”, „Везни” и „Кръстопът”, „Открита литература”, „Литературен свят”, НОпоезия, алманасите „Околчица”, „Извор” и „Антимовски хан”, „Manu propria”. В сп. „Море” и на сайтовете „Литернет” и „Кафене.бг” – критически текстове, а в сп. „Брод” – проза. Още разкази: в електронните списания „Литературен клуб” , „Диаскоп – комикс” и „Палитра”, в сборника „На шефа с любов”.

През 1995 г. е публикувана нейната първа стихосбирка „Снежност”, а през 2000 г. стихове на И. Дионисиева са включени в антологията „100 години любов”. През 2002 г . е удостоена с втора награда за поезия от конкурса на името на Дора Габе, а 2003 г. (след конкурс в Националния център за книгата) е издадена нейната втора поетична книга – „Време на изплащане”.

През 2015 г. излиза третата стихосбирка на И. Дионисиева „Deja vu hug”, която е номинирана за Наградата за нова българска поезия Николай Кънчев 2015. Книгата е лауреат на Националния литературен конкурс „Голямата книга на малкия град” – 2015 г., за принос към формата на белия стих.