Калин Михайлов
БУРГАСКИ ПЛЕНЕР ТРИПТИХ
1. Римувано
До паметника мемориал за жертвите на един строй
(с неуточнен и до днес точен брой)
присядам да запиша свойто вдъхновение,
докато още диша в ритъм на стихотворение.
Оградата зад мене неочаквано отваря се:
„Потеглям!“ – заявявам на местния клошар.
2. Фланьорско
На Ваня Вълкова
Колко много усилия трябват
за поддържане на една привидност,
за плъзгане по повърхността
на празното,
за лъскане
на огледалната никаквост –
танц до самия ръб
на НИЩОТО:
нищност, нивелирана от нищета,
нищожност, за небитието си нехаеща –
полет,
все повече приличен
на поглъщане.
3. Крайбрежно
На брега на морето
не се вдъхновявам за стих –
по команда не става,
дори да е моя властта:
не мога като Пипи
на Музата си да нареждам.
Петър Чухов
БУРГАС. ПУСТИЯТ ПЛАЖ
Духа вятър
от вечността.
Морето
е бурно.
Никой не ходи
по водата.
Тревожно се вее
червеният флаг
над празната кула
на Спасителя.
Ваня Вълкова
СИНЯ ГАМА
Синьо и бяло
френетично се вее
знамето на община Бургас
–
Пясъчна памет
Хоризонтална граница
море – небе
многоформени останки
памет на морският пясък
–
Код червен
Червено-синьо-бяло
Дълга лента – детско хвърчило
раздели небето
Червеното знаме започна да се къса
Ветровете разпиляха всички думи
Поетите се скриха в кафенето
Борислав Стоянов
БУРГАС. ЦЕНТРАЛЕН ПЛАЖ
Като един съвременен крушенец,
изхвърлен на брега,
стоя и съзерцавам вечната игра
на вятъра с морето.
Плажът пуст е,
а аз съм остров от очаквания,
напрегнал поглед в хоризонта,
да те видя щом се появиш
от пяната на морските вълни,
величествена като Афродита.
Усмихваш ми се, мокра и сияйна,
прегръщам те с ръцете си горещи,
и знаем, че това е настоящето, безкрайното,
а бъдещето ще е само наше
и ще го запазим като наша съкровена тайна.
