Тема „Вкамененият кораб“
Петър Чухов
ВКАМЕНЕНИЯТ КОРАБ
Нагазил в плитчините
на пространството
неспирно прекосява
океаните на времето
сега е тук –
с товара
на легендата
дали да се кача –
и мен да пренесе
през хоризонта
на смъртта
към бъдещето
ХОРИЗОНТ
Там където
вечността
и безкрайността
те чакат
***
Ето така
изглежда
мечтата ти
приближиш ли
ще различиш
детайлите
когато отминеш
ще разбереш
какво има
зад нея
Ваня Вълкова
I
Преди
Черноскални пространствени
форми – граници
маркират памет
Два гларуса и един корморан
разделят острова на време:
преди монасите да дойдат,
преди пиратите да дойдат,
преди пребитите затворници да дойдат,
преди остров ,,Св. Анастасия“
да се превърне
в остров ,,Болшевик“,
преди да дойдат комунистите,
преди да дойдат туристите,
преди са дойдат поетите и непоетите,
преди електрофицираният остров
да престане на бъде манастир,
преди масивната метална котва
да се постави наобратно,
да не сътвори късо съединение
и безвремието да погълне всичко,
преди останките в морските дълбини
да се превърнат
във виртуална реалност, инсталирана в музей
морските био-машини кръжаха
и се хранеха с въздух и море.
Видях вкамененият кораб!
Ваня Вълкова
II
Безвремие
На брега на синевата
върху вкаменена памет-кораб
един корморан се слива със скалата
пробива
вертикално време.
Борислав Стоянов
Остров Света Анастасия
Сърцето ми е остров,
захвърлен в развълнувано море.
Самотен остров е,
в очакване на твоето завръщане.
Остров от мечти, желания,
остров от надежди и страдания.
Тези мокри скали ми напомнят за
отминали дни,
напомняне за любовта,
изгубила се в дълбините на мълчание.
Приличат на вкаменен кораб,
напомнят за смърт.
Ще дойдеш ли, Анастасия,
да излекуваш сърцето ми?
Ще ме помилваш ли?
