| Автор | Таня Николова |
| Издател | Фондация Емили |
| Брой страници | 56 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Илюстрации | да |
| Финансиране | Фондация „Емили“ |
| Редактор | Станислав Петков |
| Художник | Венелин Пенчев |
| Коректор | Ния Първанова |
| ISBN | 978-619-7425-22-2 |
| Разпространява се от | Книжарница Български книжици, София, ул. Аксаков № 10 /градинка Кристал, под колоните/ |
| Електронна книжарница Ozone.bg | |
| Еконт, popup.bg | |
| Цена | 20 лв |
Семейството.
Татковото дърво на живота.
Нищо специално и космическо.
Да останеш безсмъртен.
Да изпълниш предназначението си.
Да създадеш потомство.
Да го отгледаш.
Да чувстваш корените.
Да държиш клоните.
Докато децата ти се разлистват.
Анотация
„Заглавието „Смъртта на татко и други работни материали“ съдържа в себе си код, който отключва смисъла на малката като обем, но не само поради тази причина запомняща се съвсем цялостно стихосбирка – и стихотворение по стихотворение, и като енергетика на цялото, тя е някак паметна, намерила единствено точните думи, за да разкаже обрано откъм емоции, почти лапидарно болката от загубата. Парадоксално, но тъкмо в липсата – на пръв поглед – на емоция е скрита самата емоция. Чувството, подобно точката сингулярност, във всяко едно от тези кратки стихотворения предизвиква свой отделен взрив на сътворението на лично своите и ничии други живот, родство, любов, споделеност, загуба и не на последно място – помирение със смъртта на близките хора. Не примирение, а помирение. Това е посланието на стихосбирката, което дори не е послание в очаквания познат смисъл, по-скоро е възможност с малко думи да кажеш много за болката по начин, по който никой друг поет не го е правил.“
Керана Ангелова
„Таня Николова е автор с разпознаваем език и впечатляващо присъствие в съвременната българска литература. Богатият регистър от иронии, характерни за модерния, образован, наблюдателен и мислещ градски човек, наличието на подтекст, скрит на различни дълбочини – всичко това е сякаш обобщеното портфолио на авторката поради всичките ѝ написани дотук книги. Но в ръкописа на стихосбирката „Смъртта на татко и други работни материали“ откривам поетика, която ми е особено скъпа: поетиката на загубата.
Таня Николова успява да опоетизира детайлно философията на времето след някого, да намери нов език, на който да говори за себе си през смъртта на татко си, за татко си през опустошението на смъртта, да търси и да намира своето място в един осиротял, обезбащен свят.“
Йорданка Белева
За автора
Таня Николова е родена в град Плевен. Завършва музикално училище „Панайот Пипков“ – Плевен с музикален инструмент виола, „Музикална педагогика“ в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив и „Счетоводство и контрол“ в Университета за национално и световно стопанство – София.
Пише поезия. Дебютира със стихосбирката „Толкоз“ (2007), издадена след спечелен конкурс за дебютна книга на Министерството на културата и преведена на немски език „So viel“ (2020). През 2012 г. излиза втората ѝ стихосбирка „Еквилибриум“, а през 2016 г. третата – „Морз“. През 2017 г. създава фондацията за съвременна българска литература „Емили“, която издава следващите ѝ книги: „Непоръчан портрет“ (2017), „Калейдоскоп“ (2020), отпечатана с финансовата подкрепа на Министерството на културата, и „Магарешки песни“ (2020). През 2022 г. излиза второ издание на „Калейдоскоп“ с рисунки от Моника Попова.
Основател е на Фондация „Емили“.
Има публикации в „Liternet“, „Свободно поетическо общество“, „Нова социална поезия“ и в австрийското литературно списание „Reibeisen“. Носител е на трета „Славейкова награда“ (2019).
„Смъртта на татко и други работни материали“ (2022) е най-новата ѝ книга.
За художника
Венелин Дончев Пенчев (София, 1971 г.) завършва Националната художествена академия през 1996 със специалност „Стенопис“. През 2010 г. успешно защитава докторантура на тема „Стенописта като културен феномен” към НХА и ВАК и придобива титлата доктор по изобразителни изкуства и история на изкуството.
Дейност:
2021 г. – Юбилейна самостоятелна изложба акварел.
2020 г. – Оформление на стихосбирката „Толкоз“ (двуезично издание на български и немски език) на Таня Николова.
2019 г. – Презентация на тема „Древноегипетското синьо“ в рамките на семинара „Слово и изображение“, катедра Египтология, НБУ.
2018 г. – Участие във форум на АРУКО „Мислене и действие“, СУ „Св. Кл. Охридски“ с преработен и допълнен доклад „Поглед към историята и технологията на най-древния изкуствен пигмент“.
2018 г. – Член на Българско египтологическо общество от основаването му.
2017 г. – Участие в научна конференция „70 години специалност „Стенопис“, Национална художествена академия; посещава семинарите на Български институт по египтология в Египет.
2011 г. – Самостоятелна изложба акварел.
2010 г. – Самостоятелна изложба “София” – маслена живопис, самостоятелна изложба “Рила – Великата школа” – акварел.
2008 – 2011 г. – Работи в галерия музей „Дечко Узунов”, включително няколко месеца изпълнява длъжността „директор”; куратор на три изложби на художника с непоказвани творби.
2004 г. – Самостоятелна изложба, организирана от Министерство на културата в галерия “Средец”.
2003 г. – Самостоятелна акварелна изложба в Париж.
1997-1999 г. – Преподавател по стенопис в Нов български университет, София.
1993 г. – Специална награда от Светият Синод на Българска православна църква за участие в благотворителна изложба за възстановяване на църквите и манастирите в България.
Рецензии
КЕРАНА АНГЕЛОВА
{За стихотворенията}
Заглавието „Смъртта на татко и други работни материали“ съдържа в себе си код, който отключва смисъла на малката по обем, но не само поради тази причина запомняща се съвсем цялостно стихосбирка. И стихотворение по стихотворение, и като енергетика на цялото тя е някак паметна, намерила единствено точните думи, за да разкрие обрано откъм емоции, почти лапидарно болката от загубата. Парадоксално, но тъкмо в липсата (на пръв поглед) на емоция е скрита самата емоция. Чувството, подобно точката сингулярност, във всяко едно от тези кратки стихотворения предизвиква свой отделен взрив на сътворението на лично своите и ничии други живот, родство, любов, споделеност, загуба… И не на последно място – помирение със смъртта на близките хора. Не примирение, а помирение. Това е посланието на стихосбирката. Дори не е послание в очаквания и познат смисъл, по-скоро е възможност с малко думи да кажеш много за болката, по начин, по който никой друг поет не го е правил.
А какъв е кодът в заглавието ли? Това уж сухо, непоетично, странно и несъответно на пръв поглед словосъчетание „други работни материали“. Материал, общо казано, означава суровина за правене на нещо. Означава необработеното, суровото. В случая обаче смисълът е друг: поетесата е „издялала“ от дървото на поезията си всяко стихотворение с единствено движение, изтръгвайки от суровата му, влажна, пълна с живот сърцевина болката, но и нейната спасителна нежност. Понякога в подобни оксиморони на истинската поезия се крие големият смисъл да споделиш със света най-интимните си преживявания, без да ги преекспонираш. Защото действителните им размери така или иначе са заложени в самия материал.
Керана Ангелова
ЙОРДАНКА БЕЛЕВА
Таня Николова е автор с разпознаваем език и впечатляващо присъствие в съвременната българска литература. Богатият регистър от иронии, характерни за модерния, образован, наблюдателен и мислещ градски човек, наличието на подтекст, скрит на различни дълбочини – всичко това е сякаш обобщеното портфолио на авторката поради всичките ѝ написани дотук книги. Но в ръкописа на стихосбирката „Смъртта на татко и други работни материали“ откривам поетика, която ми е особено скъпа: поетиката на загубата.
Таня Николова успява да опоетизира детайлно философията на времето след някого, да намери нов език, на който да говори за себе си през смъртта на татко си, за татко си през опустошението на смъртта; да търси и да намира своето място в един осиротял, обезбащен свят.
Оригинална и чиста поезия, заявена още на ниво заглавие: да съумееш да видиш в смъртта работен материал, от който имаш привилегията да строиш. Да надстрояваш: себе си като автор и читателите като рецепция.
Йорданка Белева
ВАНЯ ВЪЛКОВА
{За керамичните пана}
Цветя на живота и смъртта
Гледам корицата на книгата „Смъртта на татко и други работни материали”
и виждам:
тишина,
камък,
капещи водни капки
и
светлосиня небесна прозрачност.
Вглеждайки се повече и повече, усещам, че се намирам пред обляна с мека светлина каменна интериорна ниша с инкрустрирани керамични орнаменти: математически организирани композиции във формата на цветя с различни цветове. Нишата напомня също за каменна гробница с елегантни декоративни орнаменти.
Отварям книгата и виждам два потока: поетичен и визуален.Поток от 22 квадратни пана в математическа поредица, който наричам „цвете на смъртта и живота”, и 20 стихотворения отвъд смъртта и живота. Отдясно в книгата – падащи вертикални цветни градини или изящни фрески по стените на египетска гробница, а отляво – поетична структура от думи с множество значения. Едно книжно тяло с два паралелно протичащи потока, превръщащи се в две реки. Визуалната река ни препраща към цветовете на Древен Египет и носи значения отвъд формата и цвета, а поетичната река – отвъд ежедневното и видимото.
Разглеждам керамични пана на моя колега Венелин. Усещането е все едно се намираш в коридор на египетска гробница и гледаш дълги стени, украсени с безкраен фриз от композиции с цветя; или наблюдаваш каменните стени на саркофази с инкрустрирани керамични плочки, с цветя от цветни течни капки глазура. Редица от повтарящи се керамични плочки с цвете на смъртта и живота – толкова искрящи и живи от светлина и промяната на цветове, все едно ще започнат да излизат от листа, да се взривяват и капят по пода. Усещане за безкрайна, висяща вертикална градина или египетски саркофаг.
Първоначалният ми визуален и смислов прочит на керамичните пана с цветя на моя колега Венелин Пенчев беше трептяща цветна градина от светлина: множество организирани в математична структура цветни орнаменти. В Античността и в частност в Древен Египет цветята играят много важна роля в различни социални и религиозни практики. Те се поднасят при жертвоприношенията на боговете или дават израз на желанието за вечна радост, жизненост и безсмъртие. Самите цветни букети имат специална функция, както е и до днес. Например „Букетът на Амон от Карнак” е поднасян на бога от фараона при молитва за съживяване на починалите.
Поредицата от керамични пана с трептящи цветове е препратка към подобна молба и съдържа ясни визуални препратки към алафрангата като елемент от интериора в нишите на българската възрожденска къща или като декоративен орнамент на фасадата.
А зад декоративната красота на паната с изящни рисунки, прикрепващи капките стъкломаса, за да не се разтекат от книгата, прозира математически организиран ансамбъл от кодови цветове и форми. Възприемам ги като изящни цветни фрески по стените на египетска гробница или като сноп цветна светлина, искряща от осветената ниша в стена на възрожденска или съвременна къща. В книгата протича безкраен поток от цветна светлина, образуваща цветя от капки глазура, организирани във фина структурна рисунка.
Тези мои асоциации са подсказани от дългогодишния многопластов интерес на художника Венелин Пенчев към концепциите и значенията на изкуството на Древен Египет. Символиката на цветовете е много важна за това антично изкуство. Цветовите кодове са език и изграждат различни послания (визуални и концептуални), като допринасят за доброто настоение и за възприемането на тази жива и топла керамична красота.
Ваня Вълкова