• Начало »
  • ОТЗИВИ »
  • РАВНОВЕСИЕ или за стихосбирката „Еквилибриум“ от Таня Николова

РАВНОВЕСИЕ или за стихосбирката „Еквилибриум“ от Таня Николова

Владимир Попов

 

Ако бях редактор на тази стихосбирка, вероятно щях да заменя заглавието й „Еквилибриум“ с друго, разбираемо за читателите, например „Равновесие“. Защото двете думи имат едно и също значение. И защото тъкмо равновесието е търсила Таня Николова в новата си стихосбирка. Новата – след дебютната й „Толкоз“, за която споделих в рецензията си за конкурса „Помощ за книгата“ преди няколко години следното: „Казват, че за една добра стихосбирка са нужни десетина силни стихотворения. Тук те са много повече, но по-важното е, че книгата на Таня Николова е написана със свой поетически почерк и има собствен художествен облик, различен и разпознаваем сред другите.“ Ще добавя само, че другият рецензент беше Екатерина Йосифова, а книгата спечели конкурса.

В „Еквилибриум“ Таня Николова не само че не е загубила облика си, но го е обогатила с нови поетически мотиви, както и с поетически форми, различни от тези в първата й книга. Знам, че това звучи стандартно, но за мен беше приятна изненада цикълът й „Знак за равенство“, изграден изцяло от поетически миниатюри, понякога само от три думи, в които заглавието има особена функция. Ето един пример:

 

Татуировка

 

текстът е белег

 

При Таня Николова текстът е белег за много неща – и преди всичко за ранима душевност и крайно изострена чувствителност, обърната както навътре в себе си, така и навън към света. Това също е търсене на равновесие, понякога в един и същи текст. Както в стихотворението „Сизиф“ например:

 

измих прозореца

изпрах щорите

дълго търках мивката и плота

после абсорбатора печката

микровълновата и тостера

прахосмукачка пуснах

прането прострях

направих обяд

седнах на дивана

и заплаках

 

„Сизиф“ е от първия цикъл на книгата, където сред другите приковава вниманието и едно стихотворение, което по интересен начин съчетава реалния и виртуалния свят, в който живеем:

 

Има едно малко селце

 

има едно малко селце в интернет

което умира

моето

къщите му са изоставени

улиците са празни

даже пъдаря се е скрил

останали сме няколко дето наминаваме

всеки ден

един ще пусне песен

друг виц

по някоя тема за политика или каквото там

за да се преброим

но вижда се, ясно е

отидоха си хората

няма го селото

и това

както много други

па като ме свие сърцето, повъртя се, повъртя се и навън

свят широк, форуми много

някой ден ще спра да идвам

някой ден и мястото ще изчезне

заедно с архива

и всички нас

толкова живи, толкова живи

 

Тук въображението на възприeмателя, търсейки равновесие, непрекъснато се движи между виртуалното и реалното пространство и колебанието му кое от тях да приеме като обект на поетическото изображение показва майсторството на автора. Впрочем не бих се поколебал да цитирам още подобни стихове, демонстриращи зрелостта на авторката, ако целта на този мой отзив не беше друга. А именно – да предизвика интерес към талантливи поети, които се оказват извън постоянното ни внимание, не само медийното, но и нашето, на читателите. Поети като Таня Николова го заслужават. За да се постигне наистина желаното равновесие, вместо днешния хаос на стойностите, който съществува не само в интернет.

А иначе заглавието на стихосбирката „Еквилибриум“ си е много точно и щеше да е редакторска грешка да се замени с друго, по-разбираемо, защото то, както пише на последната страница на книгата си авторката, означава „не просто равновесие... а нещо едновременно несигурно и стабилно и с това много вълнуващо“. Каквато е и поезията й.

 

29.01.2014

 

 

Описание
Описание

Владимир Попов е роден на 25.05.1942 г. в Русе. Завършва Втора гимназия "Баба Тонка" в родния си град и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като редактор в литературни вестници и списания, сред които сп. "Родна реч", сп. "Пламък", в. "Литературен форум". След 2000 г. е редактор в изд. "Просвета", където е и съавтор на учебници и помагала и основател на литературни поредици. През 2011 г. създава към издателството електронното списание "Думите" за литературно творчество на ученици и учители. Издал е стихосбирките "Тайна" (1979, награда "Южна пролет" за дебют), "Страница" (1984, годишна награда на СБП), "Сърдечни емисии" (1989), "Нежната глутница" (1995), "Чупливо. Избрани и нови стихотворения" (2012; съкр. изд. - 2015), "Лична хроника" (2013) и "Отсъствие" (2015, II награда в конкурса "Иван Николов") и "Епилог. Избрани и нови стихотворения" (2017). Негови стихотворения са превеждани на руски, немски, испански, английски, унгарски. Членува в Сдружение на българските писатели и Съюза на българските журналисти.