Поезията – език за общуване на дълги разстояния

  • Автор: Иглика Дионисиева

Иглика Дионисиева
e-Lit.info Сайт за литература, 2016

http://e-lit.info/index.php/181-publications/1447-poeziyata-ezik-za-obshtuvane-na-dalgi-razstoyaniya

 

МОРЗ. Тук няма да говорим за азбуката на Самюъл Морз, с която той остава в историята. „Морз” е новата поетична книга на Таня Николова, издадена от Фондация „Буквите”. Премиерата се състоя преди дни във Военния клуб в София, но предполагам, че стихосбирката ще бъде предмет и за още поетически четения. Художничката Ивз Андонова е автор на специфичния графичен дизайн на книгата, а под редакторството на Силвия Томова са подбрани и подредени поетичните текстове в томчето.

В книгата “Морз” Таня Николова заявява творческото си Аз по мъдър и самобитен начин. Мъдър, защото стиховете биха могли да се приемат като съобщения – хроники на преживени провали, както казва самата авторка в „Синопсис”: „Това е една история... най-вече за катастрофи с хора,...”. Съобщения, закодирали път, преминал през поредици от неуспехи и придобитата сила – да стоиш изправен, колкото и да си сам:

Садо-мазо

в светлините на рампата
стоя сама
мога

А колкото до самобитността на поетесата, тук има голяма доза смел експериментализъм и новаторство. Особено на структурно ниво се откриват елементи, нетипични за поетичните книги. Един такъв елемент е синопсисът, който е функционален текст в други случаи.

В стихосбирката са обособени 7 смислови ядра. Количествено текстовете в тях не са разпределени равностойно и това е продиктувано от смисловата нишка в книгата. Например частта „Пролог” се състои от 3 текста, а „Епилог” обобщава всичко предходно в рамките на едно стихотворение. Наименованията на същинските цикли в стихосбирката експлоатират образи – символи от различни културно-исторически пластове от живота на човечеството.

Поетичният цикъл „Любовна история със змей” директно ни препраща в българския фолклор. Но колкото и колоритно и гръмко обещаващо да е това заглавие, семантично обещанията се оказват повече от случилото се. Настроението в този цикъл е моделирано от натрупване на тъга, самота и неотменност.
„Апокалипсис” – библейската дума за свършек, тук е изпълнена с ново поетическо звучене и тълкуване. Харесвам такъв апокалипсис, който идва при мен с прекрасни стихотворения като „Грамада”, „Грижа”, „На пазара за добитък”, „Роден град”, „Меланхолия”.

„Литературен бункер” – милитаризмът в заглавието какво изговаря посредством стихотворенията в цикъла? Той започва с надежда за предпазване (от света) и оцеляване. Да, оцеляването се случва, то е реално, но – дали дава търсената сигурност на лирическата героиня? „Ноев ковчег”, „Оптични илюзии”, „Садо-мазо”, „Щрауси”, „Очи в очи” – кратко, но ясно дефинират възможно ли е спасение, дори чрез бягство навътре в интровертността, въобще.
„ Vive la Revolution” – емблематичен възглас в европейската (и световната) история. Този „революционен” стихотворен цикъл е за движението, за живота в неговото пълнокръвие, за любовта. Няколко са стихотворенията, които спират вниманието ми и изпълват със съдържание това смислово ядро. Но този път няма да ги назова, с едно изключение. Стихотворението „Кратка любовна пиеса”. Това, че го откривам в книгата, ме кара да тържествувам, след като преди 2 години го прочетох в интернет и бях във възторг от силата и безпощадността му.

И още едно наименование – символ, което извиква връзки с музикално произведение на Пинк Флойд и обект, отграничавал капиталистическия от социалистическия свят, по времето на разделението на страните и лагерите до края на миналия век – „Стената”. Този поетичен цикъл звучи минорно и блусарски. Тук ми направиха впечатление стихотворенията „Рециклиране” и „Монолог на майстора”.

Поетическите творби, от които се състои книгата, могат да бъдат разделени на два основни типа:

  1. Кратки, афористични, в които е изкристализирала голяма доза мъдрост. Те са аксиоматично и категорично звучащи.
  2. Дълги, разказвателни, проследяващи избистрянето на нещо – на някакво състояние, решение или друго. В тях има история, процес, колебания, въпроси. Тези стихотворения не завършват задължително с намерени отговори. В тези творби е онагледена битката между собствената авторова история и поезията.

Едно от стихотворенията може да бъде прочетено на самата корица на стихосбирката. Но не се ограничавайте само с него (говоря на тези, които владеят „изкуството” на морза). Книгата „Морз” на Таня Николова поднася достатъчно поезия на копнеещите за такава, и достатъчно човечност за разшифроване, закодирана в стихове.

 

 

Описание
Описание

Иглика Дионисиева е завършила Българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Живее и работи в община Челопеч.

Пише стихове, разкази и критически материали, които могат да бъдат намерени в различни електронни издания и на страниците на периодичния печат.

През 2002 г . е удостоена с втора награда за поезия от националния конкурс на името на Дора Габе.

Авторка е на стихосбирките:

„Снежност“ (1995)

„Време на изплащане“ (2003, издателство „Пламък“)

„Deja vu hug“ (2015, издателство „Скалино“) – тази книга е номинирана за националните литературни награди „Поетичен Никулден“, „Голямата книга на малкия град“ и „Памет“ за 2015 г.

"Захранване на нощта" (2017, издателство „Жанет 45“)