Колко тежи непоръчаният портрет

  • Автор: Иглика Дионисиева

Е-същност, портал за литература и хуманитаристика

11.02.2018

 

Когато пишещият човек е силно изкушен от поезията, той започва да произвежда стихотворни текстове един след друг, реди върху листите купища от думи, чувства, образи, патоси. До тук – „нищо лошо”, казано на народен език. Обаче, щом поетът събере прилично количество текстове – втурва се да ги издава. И не винаги е готов да работи с редактор; защото като автор иска всичко написано от него да излезе на книга, и по възможност – непипнато, не минало през ситото на редактора. Тогава се появяват книги, които вътрешно тежат от излишни думи и текстове.

Сега пред мен е една „непоръчана” книга, издадена от Фондация „Емили” – новата стихосбирка на Таня Николова „Непоръчан портрет” (2017). И тя силно се отличава от това, което беше предмет на встъплението ми. Това е една много изчистена, премерена и деликатно оформена книга. Графичният дизайн е на Капка Кънева, станала разпознаваема с работите си от хартия. Няма излишни фигури и цветове, бялата корица „трепти” от червената дамга на заглавието.

И други неща „ги няма” в стихосбирката. В нея няма да откриете излишество от думи и метафори, логорея или графично разточителство. Няма нищо излишно и непремислено, което да „тежи” на книгата. Нейните вътрешни пространства създават усещане за ефирност и лекота. А това са едни от най-важните поетични маркери.

Книгата съдържа предимно кратки стихотворения. Такава е била и молбата на авторката към редактора, както се вижда от думите към читателя: „Когато помолих Петър Чухов да подбере само кратки текстове, той ми върна тази стихосбирка.” Освен това автор и редактор са постигнали графичен баланс – редуват се афористични двустишия и тристишия (измежду които и хайку) със стихотворения с по-голям обем.

Заглавието  „Непоръчан портрет” е една голяма въпросителна за мен. Или по-точно – прочитайки различните по настроение и експресия текстове в книгата, въпросите ми се умножават.

Чий е този непоръчан портрет? – на лирическата героиня или на някого другиго?

 

НЕПОРЪЧАН ПОРТРЕТ

 

разширени зеници

пукнатините в главата

на фокус

 

И още – ако непоръчаният портрет е компилация от снимки, запечатали различни състояния и вариации на лирическия Аз – какво отразяват разширените зеници? Еросът и Танатосът като тандем стоят в основата на голямата част от произведенията на изкуството. В това стихотворение те са на фокус, визирани така, че да не може да се даде еднозначен отговор – разширените зеници белег за смърт ли са или за любовна възбуда.

От друга страна непоръчаният портрет може да бъде видян и като напомняне и еманципация на зрялата възраст на жената („Любовно стихотворение на 50 се пише трудно”). Но като че ли възрастта, изказана като сладост и уют от героинята, говори за по-лесно приемане на възрастовите промени на пола, настъпващи с напредъка на календара. Другата еманципация, екзистенциалната, отпращаща ни към задължението да се научим да боравим добре (и правилно!) с категориите добро-зло, е под въпрос и за нея се изискват повече усилия и работа. Следващата творба портретува такава собствена визия, където не е ясно добротата собствена черта ли е, или не:

 

ДОБРИ ХОРА

 

Не ги познавам лично

заедно сме от векове

но няма кой

един на друг

да ни представи

 

С внушенията си поезията в стихосбирката доказва, че портретът не бива да се гледа едностранчиво или да му се вменява само един определен смисъл. Конкретно поетичните миниатюри в книгата са „котвите” – носителите на сгъстен и изчистен смисъл. Но като цяло стиховете в „Непоръчан портрет” са толкова „разноцветни” като смисъл и настроения, че създават усещане за динамика и калейдоскопичност. Едни от най-силните и ярки текстове за мен са „Всяка следваща есен”, „Литературен бункер”, „Роден град”, „Добри хора”, „Децата”, „Очи в очи”, „Утро”.

Непоръчаният портрет на героинята „говори” на изстрадания език от преживени години и събития, говори чрез победите и личните несполуки, чрез важни лица и същества от живота й. Затова в книгата ще срещнете образите на червения фенер и шлифер, на приятелките и на математиката, но и на децата и на котката.

Определено този портрет се е получил правдив и сполучлив, щом в книгата до стихотворението „Добри хора” стои това за „Децата” – важни текстове от стихосбирката, които казват много за процеса и намирането на себе си и на другите/ближните.

 

ДЕЦАТА

 

първо само ги раждаш

после им трепериш

наблюдаваш ги безспир

кое е твое

кое – на другия

опознаваш ги опознаваш се

и внимаваш как летиш как удряш

да не е много бързо да не е много силно

и накрая в един с нищо незабележим ден

разбираш

че вече са пораснали

и ако си се справил добре

трябва да си смените ролите

 

Най-подходящият и уютен кръговрат в смяната на местата и портретуването на лицата. Аз завършвам прочита на книгата с това стихотворение, а то ще ме връща към нея често, сигурна съм.

 

http://e-sustnost.com/2018/02/11/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE-%D1%82%D0%B5%D0%B6%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%8A%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%82-%D0%B8%D0%B3%D0%BB%D0%B8/

Описание
Описание

Иглика Дионисиева е родена на 15.04.1973 г. в гр. Враца. Завършила е българска филология в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Нейни стихове, разкази и критически материали са публикувани в "Литературен вестник", стихове и разкази във в. "Литературен форум" и сп. "Пламък". Други списания, публикували нейна поезия, са "Мост", "Страница", "Везни" и "Кръстопът", "Открита литература", "НОпоезия". В сп. "Брод" - проза. Още разкази: в електронните списания "Литературен клуб" , "Диаскоп-комикс" и "Палитра", в едноименния сборник, издаден след конкурса за кратък разказ на тема "На шефа с любов" (изд. "Президент"). Нейни отзиви за книги и репортажи за различни културни събития могат да се намерят на страниците на сайта "Диаскоп-комикс" и в регионалните издания на Средногорието. Със свои стихове участва и в проекта "Да сътворим книга заедно" или Manu propria. През 1995 г. е публикувана първата й стихосбирка "Снежност", а през 2000 г. нейни стихове са включени в антологията "100 години любов". През 2002 г. е удостоена с втора награда за поезия от конкурса на името на Дора Габе, а през 2003 г. (след конкурс в Националния център за книгата) е издадена втората й поетична книга - "Време на изплащане". През 2015 г. в новата поредица за поезия на издателство "Скалино" излиза третата й книга "Déjà vu hug", "Захранване на нощта" (2017, издателство „Жанет 45“) и сборникът с разкази “Кафе пауза”(2017, издателство “Лексикон”).