Ревю за един "Непоръчан портрет" на Таня Николова от самата нея

  • Автор: Таня Николова

(От автора за автора)

“Непоръчан портрет” е най-новата ми стихосбирка, тъй като излезе в края на миналата година, макар да е готова от деня в който я получих от редактора ми Петър Чухов, някъде през 2014 г. Към ръкописът не съм прибавила и запетая, публикувам го както съм го получила. Бях изпратила на Чухов насипни текстове с идеята да избере някои и евентуално да сглобим книжка само с миниатюри, а той ми върна в отговор тази книга. Така се случи, че никое издателство не пожела да публикува „Непоръчан портрет“, като или директно отказваха или предлагаха собствени редакции, с които не бях съгласна и тя си остана в чекмеджето. По онова време работех усилено върху „Морз“ с част от същите материали, пишех в движение текстовете, които не ми достигаха,  бях напълно обсебена от нея и не ми беше до „Портрета“. Объркано стана, но исках да кажа само, че „Непоръчан портрет“ едновременно е нова, но и не е нова моя книга. А и не съм съвсем сигурна дали изобщо е моя.

Всичките ми предишни книги са сюжетни, правя си конструкциите сама и да видя почерка на Петър Чухов върху моите материали беше огромна изненада и предизвикателство. Не съм сигурна дали в първия момент не се ядосах повече, отколкото се зарадвах, но при всички случаи бях шокирана.

Сега книгата излизе от печат и за пръв път сядам да я прочета истински.

Към сюжетна линия се е придържал и Петър Чухов, когато е композирал „Непоръчан портрет“. Всеки кадър, всеки щрих, всеки текст е избиран,  редактиран и вплитан внимателно с една цел - да допринесе за изграждането на цялото. Портретът не е направен само от най-сполучливите ми стихотворения, нито от най-кратките, а от най-подходящите за реализиране на авторовата идея.

Чий е този портрет? Моделът или художникът съм аз?

За да разбера какво е искал да каже авторът и как ме е видял, се налага и аз от своя страна да прочета книгата внимателно, да поразсъждавам и, опасявам се, също да нарисувам портрет.

Заглавието на текста в моите работи , а и в неговите, е светая светих, ключът който завърта съдържанието и отключва смисъла. Ако се махне заглавието на мое стихотворение или се замени, то това вече е друго стихотворение и открива други смислови пространства. Именно така е подходил към някои от текстовете и Петър Чухов, за да им вдъхне нов живот. Но да започнем от самото начало.

За заглавие на книгата редакторът ми е избрал заглавието на едно от стихотворенията в нея – Непоръчан портрет. Възможно е да става дума за портрет-подарък, който получавам без да съм поръчала, или пък за портрет който съм поръчала, но не получавам каквото съм очаквала, а не е изключено и да е историята на една непубликувана книга или на една отхвърлена поетеса.

Ето и едноименното стихотворение:

 

НЕПОРЪЧАН ПОРТРЕТ

разширени зеници

пукнатините в главата

на фокус

 

За този текст ме вдъхнови един приятел, художник. Представлява портрет на Художника, на Твореца в момент на вдъхновение, на човека отдаден изцяло на изкуството си. Портрет на акта на творчеството като наркотик и на зависимите от него. В кадъра са двама пристрастени към изкуството – единият пред обектива, другия зад него. Защото в това стихотворение описвах и себе си. Това е моят начин да разказвам както за чуждите, така и за своите „пукнатини в главата“.

Но сега съм пред обектива. Да видим.

Стихосбирката се открива с един максимално изчистен текст, в който асоциациите с чернобялата фотография и фотографския портрет са съвсем преки.

 

ВСЯКА СЛЕДВАЩА ЕСЕН

по-бяла отвън

по-черна отвътре

 

Тук са нанесени първите щрихи от физическия и психологически портрет на лирическата героиня. Тя е човек по-близо до старостта, отколкото до младостта и цветността на живота и убягва все повече с всяка следваща година. Вижда се една крайност на възприятията, едно мислене  без нюанси, типично за незрелия и депресивен човек. Дете с побеляващи коси ли е героинята? От старостта ли се страхува или от смъртта? Или от живота?

Получаваме отговор в следващото стихотворение.

 

VIVA LA REVOLUCION

 

В сапунената ми опера

главният герой не знае за какво става въпрос

героинята е от друг сериал

сценарий няма и режисьорът е пиян

но статистите са по местата си

ще се получи

 

Лирическата героиня решава проблемите си със страха от старостта, живота и смъртта с бягство от дейсвителността. Изгражда свой собствен въображаем свят, в който е автор на всичко в живота си и в това е нейната лична революция. Тук е любопитна замяната направена от редактора – изразът „новия ми филм“ се е превърнал в „сапунената ми опера“. Кое е сапунена опера? Творчеството на лирическата героиня или животът й? Надявам се да разберем. Предстои фейсбук-приказка.

 

ФЕЙСБУК-ПРИКАЗКА

Един мъж постна на стената си
дамска обувка и
веднага се превърна в Принц
а аз в Пепеляшка

 

Този ключов за книгата текст също не дава еднозначен отговор, макар да става ясно че фейсбук е сапунката, в която от обикновени и често невзрачни хора с лекота се превръщаме в Принцове и Принцеси на собствените си или чужди опери. Така е от една страна, но от друга,  приказните истории биха могли да се случат навсякъде, дори и във фейсбук, стига да не си пораснал толкова, че да не вярваш в чудеса. Читателят избира какво да прочете в тази книга – приказката за любовта на Принца и Пепеляшка или приказката за един надменен богат Принц и домогващото се до вниманието му дрипаво девойче.

Стихосбирката продължава със „Змей“, „Как да те позная?“, „Инструкция за гасене на червени фенери“, (което е прелюбопитно и прекрасен пример за това как един текст може да бъде превърнат в нещо съвсем друго само с похватите на съкращаване и поставяне в друг контекст, като в случая от инструкция за медитация е станало ако не фенер на публичен дом, то поне на китайски ресторант). Следват „построи ми плаваща къща“ и „Аватар“, на което ще се спра, защото тук лирическата героиня най-после спира да си прави селфита и обръща обектива към лирическия герой.

 

АВАТАР

Първата му любов
върху лицето ми

 

 

В тази миниатюра той е съвсем на фокус. Аватарът е маската която слагаме на любимите си хора и скриваме истинската им същност. Една горчива проекция и прожекция на майки, бащи и бивши любими върху чуждите лица.

 

 

ЛЮБОВНИ ТАНЦИ

гъдулката свири
мечката играе
синджирът дрънка

 

 

НОЕВ КОВЧЕГ

Всичките ти усмивки
вътре

 

 

В моят кадър „всичките Ми усмивки“ са вътре, но да не забравяме че тук се движим по стандарта на мелодрамата, така че „всичките Му усмивки“ е по удачно.

 

Не случайно в центъра на книгата са няколко любовни стихотворения, видимо по-разточителни като обем от предходните минималистични. Нямам представа доколко метафорите и препратките към образи от по-стари мои книги като “Толкоз” и “Еквилибриум” могат да бъдат разпознати и разчетени от читателите в следващи мои текстове, няма как да знам дали и Чухов е успял да го направи, но в следващият текст под думите на любовното стихотворение има и друго стихотворение. Образът на чукчите е метафора за писателите-любители, писателите дамгосани с печата “графоман”, които работят в своя самотен и леден Сибир, далечния север на литературата, невидими за всички. Белите мечки са редките екземпляри на независими творци, които също живеят с тях. Те не могат да съществуват  и да работят ако не са там, на север, в интернет, свободни и в естествената си среда. На юг можеш да видиш бяла мечка само в зоологическата градина или ако някой я е застрелял, но това вече не е бяла мечка.

Дълго предисловие за едно любовно стихотворение се получи.

 

 

СЕВЕРНО РАЗТОЧИТЕЛСТВО

ще полегна на снежнобялата ти
възглавница от меча кожа
за туристи
за чукчи
за сладки летни сънища
и излишества

 

 

Какво е разказал Петър Чухов по-нататък в книгата, какво съм казала и аз, прочетете сами ако ви е интересно.

 

А чий е Портрета?

Ами наш. А когато го четете и ваш.

 

Ще завърша това ревю с едно от последните стихотворения в книгата:

 

 

УТРО

 

Над ветрилото от облаци

очите на планината

се усмихват

 

 

 

Харесах и поръчания и непоръчания портрет. Благодаря, Редакторе!

 

 

Таня Николова