Калин Михайлов
Брут арт
Готовата творба
винаги е брутално неготова –
предава ни като Брут,
но ние по цезарски ѝ прощаваме –
целите в кръв
мастилена.
Иглика Дионисиева
***
Една мравка
от сутринта е тръгнала
като човек
нагоре-надолу
забързва се
сменя посоките
изгубва пътя
тръгва по друг
изгубва семейството си
намира други пътуващи
намира крадци
намира предатели
намира приятели
и картини
около тях разсипва
стихотворения
и тук-там
по някоя незавършена
миниатюра
Поли Муканова
Рудиментарно
изкуство е
поезията
Руда за сърцето
думата
е
мина
светлина
в
тунела
Брутален
е всеки жест
истински юмрук
на ринга на
живота
изкуството
остава
тихи
отпечатъци
безвремие
Автофрагмент
Авторка на къси изречения
бягаща на дълги разстояния
шарени писти
в състезанието Живот
Ваня Вълкова
СТЕНА НА СЕЛО
Керамично керемидено червено пано
с три полу-женски силуета
на фасадата на институционална сграда
в малко провинциално пространство
село Нови хан
е обект на моят фото-интерес
Един изтичащ в горещината
на следобеда
фрагментиран* мъж
с неустановена възраст на тъгата
подпира стената,
която бавно
се руши.
КЕРАМИЧНО АТЕЛИЕ – ЗАПОЧВАМЕ ДА МОДЕЛИРАМЕ СВЕТА
Влизаме в керамично ателие –
многомерно пространство
С аромат на натурална, жива глина
Емоции, прах и тишина
и ледено студени кенчета бира.
След спираща дъха гореща вълна въздух
– навън
Хладните стени ни успокояват
– вътре.
Искам метални инструменти,
като скулптор обичам
остротата и силата на метала
– Глината се работи с ръце, отряза
Моника Попова
– Тя се преживява с кожата на пръстите
Аз отказвам да я дишам и галя, а искам
да я режа и сглобявам
Намирам си огромен метален нож
и парче дървена греда.
Започваме да моделираме – маска или който както иска да вижда
формата на глината.
Глината, преди моделиране се меси много
Меси, меси, меси
Като хляб
Уря, удря, удря
Като дърво
Докато температура на тялото се повиши
и мускулите монотонно заработят
в синхрон
И тялото излита с голяма скорост,
през тавана и стените.
Въздух не трябва да остава!
Получава се взрив
и творчеството се взривява.
Керамиката, не е като скулптурата
Тя е магия – алхимия на времето
Глината се пече на 2000 градуса.
Времето на ателието свърши
Аз не мога да си тръгна
Изгубвам се в коридорите на хладните вътрешни пространство.
Навън горещината ме стопява
Възстановявам сложният телесен баланс, само от допир,
с металната повърхност –
алуминии или бяла ламарина.
Няма да правя реклама на марката.
Качвам се в друга ламарина и тръгване за магическия център
на с. Нови хан.
Стиховете са вдъхновени от Ателието по керамика в с. Нови хан, което се проведе в рамките на Ден на съвременното изкуство в с. Нови хан на 28.07.2025 г., организиран от Фондация „Емили“ по проект „ЖАР: Брут арт изложба на Христина Попова“ с финансовата подкрепа на НПВУ, Механизъм за възстановяване и устойчивост – NextGenerationEU
Борислав Стоянов
Обедно меню
На село,въздухът е чист и апетитът идва бързо.
Разлиствам , лист след лист,
стомахът ми започва да къркори
и слюнката в гърлото расте.
Какво ли ще приготви, днес, готвачът?
Дали, яхния от гори изгреви
или салата от треви и вятър?
И вино от глухарчета?
А за десерт, дали ще има захарен памук от облаци?
А аз, дали ще съм щастлив на края?
Не зная, но вече се усмихвам.
Денят е ясен, въздухът е чист.
И аз, заникъде не бързам.
Vessivess ВИДЕЛИНА
ЕДНА ЗЕМЯ
Задръстени дерета,
изсечени гори
Земята е превзета
и сякаш я боли.
Човешката ни глупост
предшества алчността
и стигнахме до лудост
ний – мравките в света.
Изгаряме и пием
От собствени сълзи
Щастливците сме ние
не знаем го, уви!
Изсичаме дървета,
Мърсуваме в света,
Оплакваме се – клети!
И търсим СВЕТЛИНА.
Таня Николова
ПЛЕНЕР –
триумфът на шамана,
кошмарът на поета –
да призовеш вдъхновението
в точния момент
ПЛЕНЕР
Темата е портрети. Художниците рисуват като бесни, писателите обаче само се оглеждат – един си сипва вино, друг кафе, трети се почесва. Ситуацията е видимо извън контрол, когато Поли се изтъпанва отпред с голяма картонена мишена на гърди и започва да позира. Избухват смях, шеги, вицове и закачки и химикалките се втурват по тефтерите.
