Първа част
История
„Калейдоскоп“ е проект, изграден върху движение – на думи, образи и гледни точки.
Той има три основни версии, всяка от които разширява предишната и добавя нов пласт към първоначалния замисъл.
- 2013 – онлайн книга
Първата версия на Калейдоскоп е публикувана в личния сайт на Таня Николова под заглавие „Полифонични стихотворения“.
Това е дигитална книга със свободен достъп, в която ключовите думи функционират като хипервръзки, отварящи отделни стихотворения – ранна форма на интерактивна поезия.
Текстовете са илюстрирани от самата авторка с подбрани изображения от интернет, които задават визуалния ритъм на книгата.
Изображенията по-късно са премахнати, а самата дигитална книга не е запазена, освен текстовият ѝ корпус.
Още в тази първа версия се оформя концепцията за поетическа автофикция – писане, в което реалният автор и неговото лирическо „аз“ се преплитат в мрежа от взаимни отражения.
- 2020 – първо печатно издание
Вторият етап превежда онлайн проекта върху хартия.
Книгата е издадена от Фондация „Емили“ с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
Редактор е Таня Николова (под псевдонима Станислав Петков), а художник на корицата – Деница Николова, дъщеря на авторката.
В това издание Калейдоскоп вече носи подзаглавието „Гротески“, но няма илюстрации.
Вместо визуален слой, книгата използва типографски решения — оцветени думи и подчертавания, които напомнят за хипервръзките от онлайн варианта.
Така печатният формат пренася идеята за „вътрешно движение“ на текста и утвърждава неговия автофикционален характер – книга, в която личната история се превръща в художествена конструкция, написана като огледало.
- 2022 – второ, разширено издание
Третата версия е плод на съвместна работа с художничката Моника Попова, която през лятото на 2021 г. в Париж създава 35 рисунки по стиховете.
В отговор Таня Николова пише кратки текстове, бележки и дати – фиксирайки процеса на създаване в реално време.
Новото издание, с графичен дизайн на Капка Кънева, превръща книгата в поетично-визуален обект, в който поезия, рисунка и документален жест съществуват едновременно и разкриват автофикционалния характер на проекта.
Защо „Гротески“
Подзаглавието „Гротески“ определя не жанра, а естетиката на мислене в книгата.
В класическия смисъл „гротеската“ не означава „грозно“, а смесване на несъвместими елементи – „ироничното“ и „сериозното“, „красивото“ и „деформираното“, „високото“ и „всекидневното“.
Такъв е и принципът на „Калейдоскоп“: различни пластове – поезия, рисунка, коментар, документ – се събират в едно тяло, без да се стремят към единен стил.
Тяхното съжителство поражда особена, гротескова хармония.
В поезията на Таня Николова „гротеската“ е акт на помирение с несъвършенството.
Тя приема ранните си стихове с усмивка и самоирония, без да ги отрича.
Зрелият глас не поправя младия, а го прегръща като „деформирано отражение“ на самия себе си.
Етимологично думата „grottesco“ (от итал. „grotta“ – „пещера“) напомня за орнаментите, открити в антични пещери – смесица от човешки, животински и растителни форми.
Подобно на това „Калейдоскоп“ рисува вътрешните стени на собствената „пещера“ – с фрагменти от думи, образи и чувства.
„Гротески“ е ключът към „Калейдоскоп“ – книга, в която различните времена, гласове и форми не се подчиняват, а съществуват в общ ритъм.
Структура
Всяка разтворена страница в книгата е картина, изградена от четири взаимосвързани пласта.
- Първият пласт съдържа текста от 2013 г. – рефлексия върху най-ранните ѝ стихове.
- Вторият пласт е от първите поетически опити на авторката – изходния материал, документ на нейното начало в поезията.
- Третият пласт представлява рисунката на Моника Попова, която не илюстрира, а отговаря визуално – самостоятелен, равностоен образен разказ.
- Четвъртият е бележката с дата и час – реален времеви маркер, документална следа на процеса, своеобразен пърформативен слой на книгата.
Пластовете не са подредени линейно, нито образуват последователност, а съществуват едновременно, като поле от гласове, които си взаимодействат.
Всеки от тях разказва различна история – за миналото, настоящето, писането и гледането – и заедно изграждат единна, многопластова форма на общуване между текст, образ и време.
Функция на предговора
Предговорът към първото издание (2020) е неразделна част от структурата.
Той задава контекста на четене и ролята на автора:
- от една страна, е автофикционален ключ – авторката говори за книгата като за акт на помирение със собствените си ранни стихове, които днес възприема с усмивка и обич;
- от друга страна, е концептуален ключ – въвежда идеята за Калейдоскопа като експеримент, в който фрагментите се пренареждат в движение.
Предговорът не просто „въвежда“ книгата, а функционира като рамка, която определя начина, по който ще бъде възприета формата: като процес, не като резултат.
Идея и функция на формата
Формата на Калейдоскоп е и нейният смисъл.
Книгата изследва как думите, образите и времето се пречупват едно в друго.
Тя е лаборатория, в която може да се наблюдава самият механизъм на създаване – как поезията се превръща в рисунка, как рисунъкът предизвиква нов текст, как времето оставя следа.
Значение
С всяко ново издание „Калейдоскоп“ разширява границите на това какво може да бъде книга.
От дигитален експеримент през поетическа автофикция до визуално-документален пърформанс тя показва, че формата може да бъде мислене в действие.
В нея текст, рисунка и документ съществуват едновременно, така че читателят става свидетел на процеса на създаване.
„Калейдоскоп“ е книга за формата като огледало – в нея поетът, художникът и читателят се оглеждат едновременно.
Станислав Петков – редактор и автор на концепцията на всички издания на „Калейдоскоп“