Проект „ЖАР: Брут арт изложба на Христина Попова“
реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ чрез Механизма за възстановяване и устойчивост на НПВУ BG-RRP-11.017-0001-C01| NextGenerationEU
гр. Созопол
1. ИЗЛОЖБА
📅 Дата: 8 декември 2025 г.
📍 Място: НЧ „Отец Паисий 1896“ – гр. Созопол
Изложбата „ЖАР: Брут арт рисунки на Христина Попова“ беше представена на 8 декември 2025 г. в пространството на Читалище „Отец Паисий 1896“ в гр. Созопол като част от проекта „ЖАР“, реализиран от Фондация „Емили“. Събитието събра местна публика и гости в среща с един силно личен и неконвенционален художествен език, който поставя акцент върху спонтанността, вътрешния импулс и свободата от академични норми.
Експозицията включваше подбрани рисунки на Христина Попова, които представят нейния брут арт почерк – интензивен, емоционално наситен и лишен от стремеж към декоративност. Произведенията бяха подредени в камерна изложбена среда, която позволи на зрителите да се приближат до работите и да ги възприемат като непосредствен визуален разказ, а не като дистанцирани художествени обекти.
Куратор на изложбата беше Моника Попова, която представи концепцията на експозицията и въведе публиката в контекста на брут арта, като постави творчеството на Христина Попова в по-широкия хоризонт на съвременните търсения в изкуството. Кураторският разказ подчерта връзката между личния опит, интуитивния жест и визуалния образ, характерни за този тип художествено мислене.
Като част от представянето беше показан и придружаващият двуформатен албум „Христина Попова. Брут арт“, който допълва изложбата с репродукции и текстове и предлага по-задълбочен поглед към творческата практика на авторката. Албумът функционира като самостоятелно художествено свидетелство и като естествено продължение на изложбения разказ.
Изложбата беше посетена от местни жители и представители на културната общност, които проявиха интерес към необичайната визуална естетика и към темите, поставени в рамките на събитието. Срещата прерасна в разговор и споделяне на впечатления, като публиката даде положителна обратна връзка за възможността да се докосне до съвременно изкуство извън обичайните изложбени формати и пространства.
Снимки от изложбата
2. АЛБУМ
Албум „Христина Попова. Брут арт“
В рамките на събитието в гр. Созопол беше представен двуформатният албум „Христина Попова. Брут арт“, създаден като част от дейностите по проект „ЖАР“, реализиран от Фондация „Емили“. Изданието представя цялостно творчеството на Христина Попова в областта на брут арт естетиката и обединява подбрани репродукции, авторски и критически текстове, както и предговор, посветен на спецификата и контекста на това художествено направление.
Печатният албум е издаден през 2025 г. в обем от 180 страници, във формат 235 × 165 мм, с меки корици и мат ламинат, и в тираж от 300 броя. Автор на изданието е Христина Попова, редактор е Моника Попова, а текстовете са от Таня Николова и Моника Попова. Графичният дизайн е дело на Георги Кулеков, коректор е Андриана Спасова, а издател е Фондация „Емили“. Печатното издание е на български език и е с ISBN 978-619-7425-31-4. Албумът се разпространява безплатно сред посетителите на събитията по проекта, както и сред библиотеки и културни институции, с цел по-широка достъпност на съвременното българско изкуство.
Паралелно с печатното издание беше създадено и дигитално издание на албума, идентично по съдържание и обем от 180 страници, във формат PDF. Дигиталният албум е с ISBN 978-619-7425-32-1, издаден от Фондация „Емили“ и публикуван на авторската страница на Христина Попова в рамките на издателството, като е достъпен за свободно разглеждане и изтегляне.
Представянето на албума в Созопол се проведе като част от съпътстващата програма на изложбата и премина в разширен дискусионен формат. Моника Попова, редактор на изданието, представи концепцията на албума, критическия подход и логиката на подбраната визуална последователност, а Таня Николова запозна публиката с авторските и аналитичните текстове, включени в изданието. Акцент беше поставен върху начина, по който изображението и словото функционират като равноправни елементи в изграждането на цялостния художествен разказ на албума.
Дигиталният албум е качен на авторската страница на Христина Попова в издателство „Фондация Емили“ и е достъпен за свободно разглеждане и изтегляне: https://emilyfoundation.eu/%d1%85%d1%80%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d0%bf%d0%be%d0%b2%d0%b0-%d0%b1%d1%80%d1%83%d1%82-%d0%b0%d1%80%d1%82/
ЗА АВТОРСКИТЕ ТЕКСТОВЕ НА ХРИСТИНА ПОПОВА В АЛБУМА „ХРИСТИНА ПОПОВА. БРУТ АРТ“ НА ИЗДАТЕЛСТВО „ФОНДАЦИЯ ЕМИЛИ“ 2025
Авторските текстове на Христина Попова – кратките, на пръв поглед разкъсани фрагменти, разпръснати между рисунките – образуват собствена, паралелна територия на брут арт. Те са словесният еквивалент на нейните изображения: сурови, първични, неукрасени, рязко откровени и създадени в състояние на емоционална свръхчувствителност. В тях тя работи с езика по начина, по който рисува – импулсивно, без предварителна композиция, без страх от нецензурното, от смешното, от грозното, от болката.
- Първичност, интензивност и „непригладена“ форма – словесният брут арт
Брут арт по определение отхвърля академизма и обработеността, стреми се към неполирания жест и неподправения импулс. Именно в тази необработеност Христина намира своя език.
В един от първите текстови фрагменти бременната жена казва:
„Загубих си съня, ще го извадя и после ще се наспя…“
Това е изречение, което би могло да стои и като надпис върху рисунка – не е „литературно“, не е изгладено, а е спонтанен, почти инфантилен израз на умора и абсурдност. Тук езикът работи като рисунка: чрез преувеличение, деформация на логиката, игра с буквалността.
Много от текстовете притежават тази детско-наивна, но екзистенциално натоварена оптика, която е характерна и за рисунките ѝ. Думи и образи съществуват в едно и също състояние на „емоционален първичен вик“. - Гротеската като истина
Гротеската – едновременно смешна и тревожна – е ключово родство между словото и рисунките. В брут арт грозното не се прикрива, а се поднася на зрителя като истина. Христина прави същото в текстовете.
Например в еротичния фрагмент:
„Барни ме по патладжана!!!!“
Това вулгарно-комично избухване може да смути, да разсмее, но най-вече разголва интимния свят с брутална честност. Подобно на фигурите ѝ, които често са „осакатени“, „надраскани“, „сърцата са им отвън“, езикът също позволява да се види вътрешността без защита.
Гротеската присъства и в социалните миниатюри – например човекът, който си търси колата под снега:
„Колата е тук и напук!!!!“
Текстът е като рисунка – кратък, ударен, деформира реалността до абсурд. - „Наивен почерк“ и детето като глас
Брут арт често е свързан с детската перспектива – с доверчивостта, буквализма, въображението без филтър. Христина съзнателно работи с тази естетика.
Персонажите „питат“ света, както децата в нейните рисунки:
„Какво се казва – страхотно детство!? … трудно ми е да се откъсна от топлината на пъпната връв…“
Тук текстът е едновременно биографичен и универсален – детството като неизличима матрица. Рисунките ѝ с разтеглени тела, отворени усти, протегнати ръце визуално изразяват същото чувство на безкрайно питане и копнеж.
Особено силно личи тази наивност в диалозите, изпълнени с хумор, простота и болезнена честност:
„Нещо като инсталация е…, нали?“
„Гърдите са натежали като гроздове… заслужават нежност и признателност…“
Такъв език не се стреми да бъде „литературен“, а да бъде непосредствен – отново жестът е по-важен от формата, както в брут арт. - Майчинството като екзистенциален център – същата енергия и в рисунките
В концептуалния текст в началото Христина пише:
„Майчинството е първичност… отговорност и непредвидимост…“
Тази идея влиза директно и в кратките текстове. Фрагментът за раждането:
„Получих паник атаки и помолих лекаря да ми държи ръката…“
е словесен еквивалент на нейните разпукани, болезнено откровени визуални образи – тялото, което се отваря, страхът и силата, които съществуват едновременно.
Текстовете за Румена („Румена ГУ-ГУ“) или за домашния хаос („Циганското е в нас!… като врящ и кипящ катун“) изразяват майчинството не като идеализиран образ, а като сурова, хаотична, жизнена стихия – точно като фигурите в албума, които са „винаги заедно“, „винаги се теглят един друг“, „разпокъсват се от решенията си“ - Болката като двигател на творчество – родството с Арто и брут арт
Христина казва:
„И аз като Арто успявам да изпиша своите наранявания и преживявания върху материала…“
И това е видимо в текстовете. Те са писани така, както Арто рисува – като заклинания, като експлозии, като опити да се овладее хаоса.
Фрагментът:
„Мълчание, в което и двамата умряха.“
е миниатюра-удар, където емоцията е на границата на поезията и отчаянието. Текстът е лаконичен, но зареден с огромна вътрешна динамика – като автопортретите на Арто, които Христина споменава.
Същото важи за фрагмента:
„Страхът е за слугите. Тъмнината я плашеше, затова изпуши и последната си светлина.“
Това е почти манифест на бруталната ѝ нежност – болката и светлината винаги съществуват заедно. - Езикът като рисунка, рисунка като език
Много от текстовете имат структура на бързи скици – отсечени фрази, изкривени диалози, рязки смени на регистъра. Те звучат като „надписи“ върху картините – графити, които допълват образа.
Пример:
„Да се ембем!“
Тази фраза носи същата енергия като драскотина в рисунка – жест, който разсича пространството.
И:
„Заслужаваш да си С.А.М.А! Защото си самааа…“
Тук езикът става визуален – разпада се, проточва се, превръща се в графична линия, както и фигурите, които Христина описва като „разпокъсани“ и „нерешителни“.
Заключение
Текстовете на Христина Попова са словесен брут арт.
Те носят същите качества като рисунките – първичност, импулсивност, болезнена чувствителност, гротеска, детска наивност и огромна любов. Те разкриват света през същите наранени, любящи, разширени „клепачи“, през които са създадени и нейните визуални образи.
В този албум рисунка и текст не просто съжителстват – те дишат заедно. Словото продължава линиите, а линията продължава словото. И двете форми са нейни автопортрети, нейни следи – следите на „глинената майка“, оставени с жар и с абсолютно доверие в жеста.
Снимки
3. ЛЕКЦИЯ
Лекция: „Брут арт – естетика, история, въздействие“
Лекцията беше изнесена от проф. Моника Попова и се проведе като устен разказ, изграден около реални визуални примери на хартия, без използване на екран и проектор. Този формат създаде по-интимна и концентрирана атмосфера и позволи на публиката да влезе в пряк контакт с изображенията, които се предаваха от ръка на ръка и се показваха на статив. Вместо дистанцията на дигиталната презентация, лекцията разчиташе на непосредствено наблюдение, разговор и активно участие на присъстващите.
В уводната част проф. Попова представи брут арта не като художествен стил в традиционния смисъл, а като форма на изразяване, освободена от академични правила, естетически норми и нуждата от признание. Беше поставен акцент върху самото понятие art brut – „сурово изкуство“, и върху идеята за творчество, което произтича от вътрешна необходимост, а не от желание за включване в художествения канон.
Историческата част на лекцията проследи началото на понятието чрез работата на Жан Дюбюфе, който през средата на XX век започва да събира и изследва творби на хора, стоящи извън официалната художествена сцена – пациенти в психиатрични институции, деца, самоуки автори, хора в социална изолация. Чрез показаните изображения беше изяснено как Дюбюфе не просто колекционира тези произведения, а формулира ново разбиране за изкуството като спонтанен, неподправен акт.
Особено внимание беше отделено на фигурата на Адолф Вьолфли, чието творчество беше разгледано като пример за крайна концентрация, повторяемост и изграждане на цялостна лична вселена чрез образи, текст и музикални структури. Публиката имаше възможност да разгледа детайлно репродукции на негови работи и да обсъди връзката между психичното състояние, изолацията и творческия импулс.
В следващата част лекцията се фокусира върху естетиката на брут арта. Чрез разнообразни примери проф. Моника Попова разгледа характерните му особености – привидно „детски“ рисунки, обсебващи повторения, силна символика, използване на нетрадиционни материали и липса на стремеж към формално съвършенство. Беше подчертано, че при брут арта формата никога не е водеща, а служи на вътрешната необходимост от изразяване.
В контекста на съвременността лекцията показа как този тип визуално мислене продължава да съществува и днес – в аутсайдер арта, в уличното изкуство, в арт терапевтични практики и в работата на самоуки автори. Разгледано беше и въздействието на брут арта върху модернизма и съвременното изкуство, както и неговата роля като инструмент за изразяване на вътрешни състояния, травми и лични преживявания.
Финалната част на лекцията премина в разговор с публиката. Чрез въпроси и коментари участниците бяха насърчени да споделят лични впечатления и асоциации, а проф. Моника Попова завърши срещата с размисъл върху това кое е по-ценно в изкуството – естетическото съвършенство или честното, истинско изразяване.
4. ПЛЕНЕР
В периода 6-8 декември 2025 г. в гр. Созопол се проведе художествен пленер като част от дейностите по проект „ЖАР“. Пленерът събра художници, студенти и местни участници в общ процес на създаване, наблюдение и работа в естествена среда, като постави акцент върху живия контакт между изкуството, мястото и общността.
В пленера участваха Моника Попова, Методи Попов и Магдалена Попова, както и студенти от Нов български университет и местни жители на гр. Созопол. Работата по време на пленера включваше рисуване от натура и свободни художествени интерпретации, вдъхновени от пространството, атмосферата и визуалната среда на града.
Основната част от пленера се проведе в пространството на Художествена галерия Созопол, където участниците работиха след разглеждане на постоянната експозиция на галерията. Контактът с музейната среда и с вече утвърдени художествени произведения допринесе за диалог между съвременната творческа практика и културното наследство на мястото.
Паралелно с визуалните артисти в пленера участва и Таня Николова, която работи с писане от натура. Нейните текстове бяха създадени в пряка връзка с природната среда на Созопол – брега и морето – и представляваха литературен отговор на същия пейзаж, който вдъхновяваше и визуалните работи на художниците.
Пленерът функционира като отворен процес, в който професионални артисти, студенти и местни жители споделяха пространство, наблюдения и творчески опит. По този начин събитието допринесе за обмен между различни поколения и художествени подходи и затвърди идеята на проекта „ЖАР“ за изкуството като живо, споделено и достъпно преживяване.
Картини от изложбата
5. ПОПУЛЯРИЗАЦИЯ НА СЪБИТИЕТО И РЕКЛАМНИ МАТЕРИАЛ
Популяризирането на събитието в гр. Созопол беше реализирано чрез онлайн публикации и печатни рекламни материали. Информация за проекта „ЖАР“ и за програмата на събитието беше публикувана в специализираното онлайн издание Културни новини, насочено към аудитория с интерес към културни и художествени събития. Публикацията представи изложбата, съпътстващите събития и целите на проекта и допринесе за достигането на информацията до по-широка национална публика.
Паралелно с онлайн популяризацията беше изготвен и разпространен афиш за събитието, който беше използван като основен визуален рекламeн материал. Афишът съдържаше информация за датата, мястото и основните компоненти на програмата и беше разпространен на подходящи публични места, както и в дигитална среда. По този начин бяха комбинирани онлайн и офлайн канали за информиране на потенциалната публика и за повишаване на видимостта на събитието в рамките на проекта „ЖАР“.
Литернет, Културни новини
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/42371-pokana-zhar
Афиш
6. ОБРАТНА ВРЪЗКА
По време на събитията в гр. Созопол беше получена пряка устна обратна връзка от присъстващите посетители и участници. Публиката изрази интерес към представените теми и положителни впечатления от възможността да се запознае отблизо със съвременно българско изкуство и с брут арт естетиката в неформална и достъпна среда. Особено високо беше оценен комбинираният формат на събитието, който обедини изложба, лекция, представяне на албум и пленер, както и възможността за разговор и обмен на мнения между артисти, студенти и местни жители.
Получената обратна връзка потвърди значимостта на подобни културни инициативи извън големите градове и подкрепи целите на проекта „ЖАР“ за разширяване на достъпа до съвременно българско изкуство и за активното ангажиране на местната общност.